RSS

hitchhiker’s guide to the galaxy

25 май

Това е само история. Когато бил малко момче красивото крайбрежие на Острова било неговия дом. Вълните и сърфа – негови приятели, а безбрежната пустиня зад гърба му – непознатата земя, за която той не мислел много, нямал и поводи да го прави. Имал всичко от което някога ще се нуждае. Но той не знаел това. Обществото има свои механизми, които превръщат детето в младеж, а младежа във възрастен. Приятелите стават познати, а познатите се забравят по-лесно. Сега вълните са останали в миналото, сърфа е само спомен. Той пораснал и дошло време да мисли за бъдещето, не че бъдещето съществува – него никога го няма, то е създадено от застрахователните компании и банките, наследници на античните практики на лихварщина. Дошло време да мисли за пари. Неговите пари, неговите задължения и неговите отговорности към чуждите нужди. Своите нужди всеки може да управлява и то с лекота – животните го правят, а хората и животните някога са минавали под общ знаменател. Записал се да учи в колеж – далеч от Острова, там където други млади души имат свои приятели и утопични светове, но това не била неговата душа. Той нямал душа, бил прекалено отговорен за подобно нещо. Тя била забравена някъде на Острова. Имал обаче разум, имал и сърце. Те не се разбирали много един с друг. Сърцето било приятел на Душата и все го карало да се върне на Острова и да я потърси. То обаче имало проблем -  било много лековерно и лесно се влюбвало. Любовта на сърцето го върнала на острова, но вече като отговорен и семеен възрастен. Сърцето се било посветило на Любовта. Те имали 3 деца – млади души, които опознали острова като техен приятел, но този остров вече не бил неговия Остров. Островът бил изгубен. Сърцето било заслепено от Любовта и когато тя си отишла, то било съкрушено. Сетило се отново за своя приятел Острова но нямало сили да го намери. Сърцето умряло. Дошло време, когато Неговите отговорности към трите млади души били изпълнени. Младите души, рожби на сърцето и Любовта не се нуждаели вече от неговите грижи. Сега той обикаля света за да намери своя отдавна загубен приятел Острова. Пътувайки на стоп и работейки за другите той се опитва да намери това, което ще възкреси, надява се той,  Сърцето му. Това не е неговата история. Неговата история беше друга. Това е само история за нея.

 
Leave a comment

Posted by на май 25, 2011 in По света и у нас

 

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.