Сиво кадифе

Смъртта на един Крал…

Няма нищо вечно в този свят. Няма нищо съвършенно, освен може би това, което никога няма да се случи. Кралят на поп музиката Майкъл Джексън ни напусна. Кралят е мъртъв! „Да живее кралят“ – не и този път.  На повечето от вас сигурно не им пука особенно. Но на мен ми пука! Човек, човек с мечти, дълбоко объркан, но по-свое му симпатичен и значим, самотен и неразбран. Надявам се да намери това, което търси на друго място, там, където дълбоко вярвам, че е сега.

„Хващай пътя“

Рей Чарлс дами и господа! Мой личен приятел, естествено. Поклаща се зад пианото добродушно и симпатично. Феминистка победа над личността Джак – който е принуден да си събира партакешите и да хваща пътя. На всичко отгоре е заклет никога повече да не се връща. Джак, Джони, джентълмени или не – всички потеглят на някъде. Кофти е когато знаеш, че път обратно няма. „What you say“!?

„Нема кинти, нема нема кинти, скоро няма да си зимам Бентли!“

За какво ми е Бентли?! На някой трябва ли му изобщо? „Парите не могат да ми купят любов“ – на някой трябва ли му любов? Сигурно повечето предпочитате Бентлито. А то другото ще си дойде на мястото. По-добре здрав и богат, отколкото болен и беден… Да, ама не! За Бентлито и местата, които нарежда след себе си, не за бедноста и болестта.

Midnight mind control (среднощен мислител)

Снимка: моя милост – Аз